Не знам ,защо но в България има  тенденцията да се назначават министри между 30-40 годишна възраст. Не ме разбирайте погрешно! Младостта естествено не е порок но за най-високите постове в държавата освен хъс за работа и естествено капацитет би трябвало да имаш и съответния мениджърски опит в областта.

Естествено ,че има млади хора с висок потенциал но те трябва да си извървят стълбичката качвайки се последователно по нивата и натрупвайки практически познания и опит. Не става въпрос за управители на бакалии или фирми с 50-60 човека персонал а за управление на държавата.

Гледайки медийни изяви на министри на други държави винаги виждаме ,че масово това са улегнали, зрели хора на около 50-те със съответния доказано успешни кариера и управленски опит.

Един от тях е финансовия министър г-н Петър Чобанов. Това което има като негова биография е:

„Роден е на 20 юли 1976 г. в град Ямбол. Завършва местната математическа гимназия „Атанас Радев“. През 2000 г. завършва магистратура по макроикономика, а от 2006 г. е доктор по финанси. През 2000 г. започва да работи в като главен експерт в отдел „Анализи“ на БНБ. Между 2005 и 2009 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози^[1]. След това е председател на Комисията по финансов надзор. От 2002 г. преподава в УНСС. На 29 май 2013 г. става министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски.”

Кариерата му както виждате е направо като вертикална линия. Завършва и веднага започва да работи като експерт ,че и главен в БНБ. (може ли някой да се похвали с „експертност” в областта си веднага след завършването си?). Странно но факт. Следваща позиция Директор в Агенция за …. Възходът е рязък и само нагоре.

И след това хайде-финансов министър.

Каква всъщност икономическа или производствена структура е ръководил? Какво е постигнал като резултати?

Не знам за Вас но аз не виждам логика в това освен може би една. Послушковци , верни на своите покровители, готови да изпълнят всяко нареждане без да се замислят.